През март 1809 г., в навечерието на новата война с Австрия, по заповед на Наполеон Бонапарт е изпратено строго секретно военно писмо до генерал Огюст дьо Мармон.
Посланието се състои от над 1 300 ръкописни шифровани символа, букви и цифри.
Ключът за дешифрирането му се губи във времето. Повече от две столетия историци и криптографи знаят за съществуването на документа, но никой не успява да го разчете напълно.
Допреди броени дни.
Американският инженер Картър Чърч подава единствено дигитално копие на стария документ на съвременен AI модел.
За по-малко от 6 часа изкуственият интелект прави това, което поколения учени отлагаха с десетилетия:
Разпознава и транскрибира сложните, изписани на ръка символи.
Анализира езиковите структури на френската военна кореспонденция от XIX век.
Разбива хомофонния шифър и възстановява цялото съобщение дума по дума.
Какво всъщност е пишело в писмото?
Това не е лична бележка, а критичен военен брифинг: подробни позиции и маневри на френските части и съюзниците в Бавария, Италия и Полша, както и конкретни оперативни заповеди за предстоящото настъпление срещу Австрия.
Този случай показва нещо ключово: силата на изкуствения интелект не е в някаква „магия“, която човек никога не би могъл да направи, а в скоростта, с която се справя с бавната, трудоемка и изтощителна аналитична работа.
Колко ли още неразгадани ръкописи по света чакат своя ред?