Голямото евроатлантическо сближаване отново се сблъска с добре познатата бюрократична реалност.
След като първоначално се заговори за статут на „асоцииран член“ за Канада, сега Брюксел услужливо отстъпва крачка назад към размитата формулировка за „все по-тясно асоцииране“.
Това е перфектният пример за непоследователността на ЕС, който хвърля гръмки идеи в пространството, само за да ги омекоти при първия удобен момент, когато стане време за истински решения.
Докато светът очаква ясни ходове и стабилни партньорства в криза, европейските институции предпочитат дипломатическия полусезон и безопасния език, който не ангажира никого с нищо.