Анализът на икономиста Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) очертава рязко влошаване на фискалната картина в България.
Най-тревожният елемент в нея не е просто номиналният размер на задълженията, а скокът в цената на тяхното обслужване.
Основни цифри и изводи от анализа
📈 Четирикратен скок на лихвените плащания: През 2022 г. държавният бюджет е отделял под 350 млн. евро за лихви. За предстоящата година тази сума надхвърля 1,4 млрд. евро, ресурс, който отива директно към външни и вътрешни кредитори, вместо за инфраструктура, здравеопазване или образование.
⚖️️ Лихвите изяждат новите данъци: Разходите за обслужване на дълга (1,4 млрд. евро) напълно обезсмислят планираните нови данъчни мерки. Очакваните приходи от спорния пакет, данък „свръхпечалба“, облагане на ваучерите за храна, повишен „данък уикенд“ и нови акцизи за по-мощните автомобили са в същия порядък (около 1,4 млрд. евро). С други думи, всички нови данъчни тежести за гражданите и бизнеса отиват само за покриване на лихви.
🕳 Бюджетна дупка за 2026 г.: Планираният дефицит достига внушителните 7,2 млрд. евро, което налага нови масирани емисии на държавен дълг на международните пазари.
🛑 Краят на евтините пари: Докато в периода на отрицателни или нулеви лихви натрупаният дълг тежеше малко върху текущия бюджет, днес новите емисии се пласират при чувствително по-висока доходност. Само новите облигации ще добавят над 100 млн. евро лихви всяка година.
📉 Дълг към БВП: Прогнозите сочат, че държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП в края на годината.
Макар спрямо маастрихтския критерий от 60% показателят все още да изглежда нисък на фона на Западна Европа, динамиката на нарастване крие сериозен фискален риск.