Едва 15% от французите одобряват работата на президента Еманюел Макрон според последните сондажи.
Втората най-голяма икономика в еврозоната навлиза в ключов изборен цикъл напролет, притисната от тежък дългов товар, свита покупателна способност и непрекъснати социални вълнения.
Къде се скъса нишката:
Фискалната яма на дълга: Френският държавен дълг прехвърли 112% от БВП (€3,2 трлн.), а бюджетният дефицит трайно надхвърля прага от 3%.
Брюксел стартира процедура за прекомерен дефицит, а лихвите по френските облигации (OAT) се доближиха до нивата на Южна Европа.
Покупателната способност: Кумулативната инфлация при храните и комуналните услуги стопи спестяванията на средната класа. Всяка нова мярка за затягане на коланите незабавно вади синдикатите и улицата на протест.
Парламентарна блокада: След предсрочните избори Националното събрание остава фрагментирано без стабилно мнозинство, разпънато между левия блок и Националния сбор.
Избори без ясен център: Предстоящият вот се очертава като протестно гласуване срещу курса на Макрон, но липсата на консолидирана алтернатива заплашва с още по-дълбока нестабилност.
Защо това засяга цяла Европа:
Ерозия на френско-германския двигател: С парализиран Париж и колеблив Берлин, ЕС губи способност за бързи стратегически решения.
Пазарите на дълг: По-скъпият френски дълг оскъпява кредитирането в еврозоната и повишава спредовете за по-уязвимите икономики.
Бюджетните битки: Париж няма фискално пространство да подкрепи нови общи европейски разходи за отбрана или иновации.
Ерата на Макрон започна с обещания за европейско лидерство и реформи, но стига до финала си с празна хазна, разцепен парламент и 85% обществено неодобрение. Франция рискува да се превърне в новия голям системен проблем на еврозоната.