Как се движат жилищните кредити в Европа и САЩ?
Ипотечните лихви в най-голямата европейска икономика Германия, достигнаха най-високото си ниво от 2009 г. насам.
Средната лихва при стандартните 10-годишни заеми се доближи до 4,5% (по данни на Interhyp), подхранвана от геополитическото напрежение и очакванията за по-дълго задържане на инфлационния натиск.
На този фон условията за финансиране в четирите водещи пазара показват коренно различни нива на риск и защита за домакинствата:
Сравнението по държави:
Германия (~4,5%):
Доминират фиксираните лихви за 10–15 години. Рязкото поскъпване на финансирането спрямо нивата от 1% преди няколко години доведе до застой в строителния сектор и затруднения при рефинансирането на изтичащите стари договори.
САЩ (~7,0% – 7,3%):
Традиционната 30-годишна фиксирана ипотека остава на много високи нива. Пазарът е блокиран от т.нар. lock-in effect. Собствениците с евтини пандемични кредити под 3% отказват да продават, което поддържа дефицит на имоти на пазара.
Франция (~3,5% – 3,8%):
Силно регулиран пазар с фиксирана лихва за целия 20–25 годишен срок. Държавният лихвен таван (Taux d'usure) защитава домакинствата от резки колебания, но ограничава достъпа на купувачи с по-ниски доходи.
България:
Кредитирането е почти изцяло с плаваща лихва. При договорите в евро лихвените проценти вече са пряко вързани към европейските парични пазари (ЕЦБ и Euribor). Това премахва досегашната изолираност на лихвите и прехвърля целия риск от бъдещи лихвени колебания директно върху месечната вноска на купувача.
Какво означава това за купувачите?
Докато немските и френските домакинства избират предвидимост чрез дългосрочно фиксирани проценти, у нас плаващият модел в евро изисква повишено внимание към финансовия буфер на всяко домакинство и стриктно спазване на регулаторните тавани за дълг спрямо доход.