В момент, в който френските градове са разтърсени от масови протести, сблъсъци и социално напрежение заради инфлацията и високата цена на живота, лидерът на крайната десница Марин Льо Пен използва всяка пробойна в управлението за кампанията си за президентските избори.
Въпреки че тя позиционира себе си като единствената алтернатива на „пълен срив на държавността“, анализът на политическата динамика показва интересен парадокс: кризата ѝ дава огромна трибуна, но за момента не носят драстичен скок в извънредните й електорални граници.
Как Льо Пен използва кризата в своя полза?
Удар по авторитета на властта:
Льо Пен моментално огласи безредиците като „крах на държавния ред и провал на управлението на Макрон“. Тя използва всяка снимка на изпочупени витрини и сблъсъци с полицията, за да докаже тезата си, че страната се е плъзнала към анархия.
Искане за „нулева толерантност“ и ред:
В първите си предизборни изявления тя заложи на максимално твърд тон, обещавайки възстановяване на държавния суверенитет, радикално затягане на сигурността и „нулева толерантност“ към вандализма и престъпността. За избирателите, уморени от хаоса, това звучи като директно решение.
Свързване на кризата с цената на живота:
Льо Пен умело преплита темата за сигурността с икономическите искания на протестиращите, обвинявайки правителството, че е оставило обикновените французи на произвола на инфлацията и високите данъци, докато харчи ресурси за погрешни приоритети.
Защо липсва мащабен скок в социологията?
Въпреки че Льо Пен вече води трайно в социологическите проучвания за първия тур (задържайки се около стабилните 31%–37%) и побеждава във втория тур спрямо различни съперници, анализаторите отбелязват, че кризата не ѝ носи нови масови лавинообразни проценти по следните причини:
Наличието на радикална конкуренция вляво:
Гневът срещу правителството се насочва не само към десницата, но и към крайната левица (в лицето на Жан-Люк Мелешон и синдикалните структури), които мобилизират собствена маса от протестиращи срещу социалните мерки на кабинета.
Инстинкт за предпазливост у част от избирателите:
Голяма част от умерените французи припознават хаоса на улицата, но все още се опасяват от радикалния икономически план на Националния сбор (като евроскептицизма или протекционистките мерки), което спира преливането на нови гласове към нея в пиковите моменти на кризата.
Тя вече е таванът на електоралния си потенциал:
Тъй като Льо Пен от години е основният опозиционен лидер, нейната марка е пределно позната. Голяма част от хората, които биха я подкрепили от протестен вот, вече са зад нея, което прави резките скокове трудно постижими, докато битката се води за плаващия център.
Марин Льо Пен играе дълга игра: тя не се нуждае от скок в рамките на едно денонощие, защото перманентната криза работи за нейната дългосрочна теза, че статуквото е неспособно да управлява Франция.
Докато правителството гаси пожари с полиция, Льо Пен утвърждава образа си на единствен стопански и политически арбитър в навечерието на изборите.