Има дати в календара на една нация, които далеч надхвърлят сухите хроники на учебниците. На 26 октомври 1185 година българския дух отказа да бъде затворен в робски окови.
Въстанието на Асен и Петър не е просто военен акт срещу чуждоземната власт, а най-великия израз на национално достойнство, който връща изгубената вяра на един народ, погубван от вековен мрак.
Защо този паметен миг ни кара да се гордеем и днес?
Зовът на честта:
Когато надеждата е била угаснала под тежината на чуждите данъци и чуждия език, братята Асен и Петър показаха, че българския дух не е изчезнал. Те не чакаха историята да се напише сама. Те я създадоха със собствените си ръце и дела.
Непобедимият български Балкан:
Въстанието доказа едно вечно правило, когато нацията е обединена около свята цел, дори най-могъщите империи се разбиват в порива за свобода. Стара планина се превърна не просто в планина, а в крепост на непреклонността.
Триумфът на държавността:
Раждането на Второто българско царство е доказателство за нашата историческа устойчивост. Нацията ни падна на колене, но никога не загива.
Днес, когато поглеждаме назад към заветите на Асен и Петър, ние отдаваме почит не на миналото, а на онази неизтощима българска енергия, която ни е съхранила през вековете.
Нека носим гордостта от техния подвиг в сърцата си, защото свободата не е даденост. Тя е воля, кръв и вечен дълг към предците!