В парламента се готви мащабен ремонт на Закона за потребителския кредит. Предложенията, обявени от председателя на бюджетната комисия Константин Проданов преди второ четене, целят да сложат край на порочните практики в сектора на бързите заеми, където стотици хиляди българи все още разчитат на финансови инжекции, за да вържат месечния бюджет.
Макар промените да звучат като безспорна победа за потребителя, детайлите в текстовете крият сериозни рискове, които при определени обстоятелства могат да влошат положението на най-уязвимите.
🔍 Какво точно се предлага?
Задължителна проверка на платежоспособността: Кредиторите ще трябва реално, а не фиктивно да проверяват дали клиентът има доходи за погасяване. При формална проверка договорът става нищожен, длъжникът връща единствено главницата без лихви, такси или неустойки.
Ограничение на лихвата за забава: Тя вече няма да може да надвишава законната лихва (около 10% годишно към момента).
Регистър на неравноправните клаузи: Публична база данни към КЗП, а системните нарушители ще бъдат докладвани директно на БНБ за надзорни мерки.
Нови правила за предсрочна изискуемост: Заемът ще може да става предсрочно изискуем само при минимум две просрочени месечни вноски и задължително 30-дневно писмено предизвестие.
⚠️ Рисковете за потребителите: Къде се крият подводните камъни?
Макар целта на 30-дневното предизвестие и отлагането на предсрочната изискуемост да е спиране на моменталното начисляване на неустойки, за крайния потребител се отварят три критични капана:
1. Капанът на отложения фалит („Ефектът на снежната топка“)
Проблемът: Две просрочени вноски плюс 30 дни предизвестие означават, че до задействане на предсрочната изискуемост минават близо 90 дни (три пълни месеца) без реални постъпления.
Последицата: Човек, който живее от заплата до заплата и не е успял да плати една вноска от порядъка на €75–€80, на 90-ия ден вече дължи €230–€300 наведнъж, за да спре процедурата. За домакинства в затруднение събирането на такава сума за 30 дни е невъзможно. Мярката не решава проблема, а само отлага удара, правейки финалната сума за гасене непосилна.
2. Директен сблъсък с ЧСИ и съдебни разноски
Когато 30-дневното предизвестие изтече без плащане, за кредитора няма друг легален път освен бързо прехвърляне към съдебни процедури (заповедни производства по чл. 410/417 от ГПК).
В момента, в който делото стигне до частен съдебен изпълнител (ЧСИ), към дълга се добавят държавни такси, такси за юрисконсулт и изпълнителни тарифи. Така забавен дълг от €250 бързо скача на над €600–€750, които длъжникът трябва да плати принудително.
3. Изтласкване на най-бедните към нелегалните лихвари
Задължението за задълбочена проверка на доходите под заплаха от нищожност на договора ще накара кредитните компании масово да отказват заеми на хора с минимални доходи, работещи в сивия сектор или с лоша кредитна история в ЦКР.
Хората обаче рядко теглят бързи кредити от каприз. Най-често става дума за неотложни нужди като лекарства, спешни ремонти или сметки за отопление.
Когато легалните врати се затворят заради строгите регулации, те неизбежно попадат в ръцете на кварталните лихвари, където няма договори, няма 30-дневни предизвестия, а събирането се извършва със заплахи и физически натиск.
📌 Равносметката
Пакетът от мерки е закъсняла стъпка към дисциплиниране на пазара на бързи заеми и изчистване на грабителските клаузи.
За да не се превърне обаче в бумеранг срещу гражданите, законодателят трябва да въведе реални механизми за реструктуриране и разсрочване на дълга, а не просто да отброява 30 дни преди фалита. В противен случай длъжниците рискуват да заменят произвола на фирмите за бързи кредити с тежки запори от съдебни изпълнители.