Министерството на финансите за пореден път търси лесни решения за запълване на дупките в бюджета, залагайки пакет от промени в данъчните закони за 2027 г.
Сред най-спорните мерки е механичното превалутиране на глобите и имуществените санкции, при което старите суми в левове просто се запазват, но срещу тях се поставя символът за евро.
Вместо математически точно превалутиране по курса от 1.95583 лв., санкциите на практика се увличат с близо 95.5%, удвоявайки тежестта си за гражданите и бизнеса.
Но ще донесе ли този подход устойчиви приходи на държавата, или е само фискален мираж?
Анализът на мярката разкрива редица парадокси:
Наказание за коректните, а не удар по сивата икономика:
Драстичното административно напомпване на санкциите засяга най-вече малките и средни предприятия и гражданите, които при технически пропуски или закъснения в сроковете за подаване на справки-декларации към НАП ще бъдат изправени пред непосилни суми.
Истинските нарушители и сенчестият сектор разполагат с механизми да заобикалят системата, докато редовният бизнес плаща сметката.
Двоен стандарт:
Докато държавата строго следи за коректното превалутиране на цените на стоките и услугите за потребителите, за да няма спекула при въвеждането на еврото, в собствените си административни наказания тя прилага точно обратния принцип – максимално закръгляне нагоре в полза на хазната.
Срив на събираемостта и бизнесклимата:
Когато глобите станат нереалистично високи и непропорционални на провинението, те не водят до по-добра дисциплина, а до съдебни обжалвания, блокадеж на административния процес и допълнително напрежение между държавата и икономическите субекти.
Изкуственото удвояване на санкциите няма да реши дълбоките структурни проблеми на бюджетния дефицит. То работи единствено като инструмент за краткосрочно събиране на средства на гърба на коректните платци, като същевременно подкопава доверието в институциите.