Индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) отбелязва пореден ръст през септември 2026 г., достигайки 136.0 пункта. Най-високото му равнище от ноември 2022 г. насам.
Основните фактори за поскъпването са комбинация от неблагоприятни климатични аномалии, суша и сериозни логистични затруднения при корабоплаването в Черно море.
Какво движи цените нагоре:
🥖 Зърнени култури (+5.1% за месеца):
Цените на пшеницата скочиха с 6.3% поради логистични пречки и рискове пред доставките от Черноморския регион, съчетани със суша при есенната сеитба в Северна Америка. Царевицата също поскъпна до най-високите си нива от над три години насам поради по-слаби добиви в САЩ и спад в износа от Бразилия.
🍬 Захар (+6.1% скок):
Цените на захарта регистрират трети пореден месец на увеличение, достигайки 18-месечен връх. Причината са климатичните сътресения, свързани с феномена Ел Ниньо, които заплашват реколтата в основни райони на Южна Америка и Азия.
🛢 Растителни масла (+4.6% скок до нов пик):
Индексът при растителните масла отбелязва рязко ускорение, достигайки най-високото си равнище от началото на 2023 г. насам. Основният двигател е поскъпването на палмовото масло за четвърти пореден месец поради по-ниски от очакваното добиви в основните производители Индонезия и Малайзия. В същото време котировките на слънчогледовото и рапичното олио също тръгнаха нагоре вследствие на свитите прогнози за реколтата в Черноморския басейн и засиленото търсене на биодизел в световен мащаб.
🥩 Месо (-1.1%):
Единственото забележимо отстъпление е при индекса за месо, движен надолу от поевтиняването на пилешкото месо след спад в търсенето в ЕС заради въвеждане на нови търговски правила.
Рискът за крайните потребители:
От FAO предупреждават, че ако този натиск на борсите се задържи, той бързо ще се пренесе върху цените на дребно по магазините, удряйки най-тежко държавите, които са силно зависими от внос на храни, горива и торове.