Бившият главен преговарящ на Европейския съюз по Брекзит Мишел Барние заяви, че Обединеното кралство би могло да се завърне в европейското семейство без изискването да приеме еврото, но при едно не подлежащо на коментар условие, възстановяване на свободното движение на хора.
Свободното движение като червена линия:
За Брюксел четирите свободи на единния пазар (стоки, капитали, услуги и хора) са неделими. Връщане в блока означава пълно приемане на свободното движение, което остава изключително чувствителна тема в британската вътрешна политика.
Гъвкавост около единната валута:
Въпреки че по принцип новите страни членки се ангажират с приемането на еврото, изявлението на Барние показва готовност за компромис и запазване на националната валута за Лондон. Подобно на предишните му договорки или шведския модел.
Политическият дебат:
На фона на коментари от британски политици за бъдещо сближаване с Брюксел, европейската страна дава ясен сигнал, че „меню по избор“ с ограничения на границите е изключено, дори и финансовите условия да подлежат на преговори.
Изявлението отново поставя на преден план сложните реалности пред британската политическа сцена и дългосрочните последици от Брекзит.
Докато икономическите аргументи за по-тясно сътрудничество с европейските пазари стават все по-настоятелни за бизнеса, общественото мнение и политиците остават разделени по въпроса за отварянето на границите за трудова миграция.
В крайна сметка евентуално завръщане на Великобритания в ЕС изглежда като дълъг и изпълнен с компромиси процес.
Брюксел запазва твърдата си позиция за неделимостта на европейските ценности, докато Лондон трябва да реши дали ползите от единния пазар надвишават политическата цена на свободното движение.