Цените на енергията в Европа отново се превръщат в най-сериозния фактор за икономическа и политическа дестабилизация на континента.
Рекордните стойности на природния газ и дизела поставят под въпрос оцеляването на редица правителства и заплашват да тласнат Европейската централна банка (ЕЦБ) към нов цикъл на затягане на паричната политика.
Основни факти и цифри зад кризата:
Критично ниски газови запаси: Европейските газохранилища са запълнени на едва 69% при норма за сезона от около 85%.
Изчакването на по-ниски цени през лятото на фона на геополитическото напрежение остави континента с минимален буфер преди зимата.
Скок на газа със 150%: Референтната цена в Европа достигна 81 евро за мегаватчас (над 150% ръст на годишна база).
Анализаторите от Morgan Stanley предупреждават, че при по-студена зима цените могат да скочат до 100 евро/MWh.
Рекорди при горивата: Дизелът и бензинът отбелязват нови исторически върхове в ключови икономики като Германия, Франция, Италия, Полша и балтийските страни, подхранвани от петрола над $100 и ударите по енергийна инфраструктура.
Икономически и политически последици:
ЕЦБ се готви за нови лихвени повишения:
Инфлационният натиск принуждава франкфуртските банкери да обмислят ново повишаване на основния лихвен процент, което допълнително ще оскъпи кредитите за бизнеса и домакинствата.
Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир заяви директно:
„В момента вниманието ми е насочено не толкова към цените на петрола и горивата, колкото към цените на газа и електроенергията.“
Политическо земетресение: Растящите сметки и стагниращият икономически растеж наливат вода в мелницата на опозицията. В Германия натискът върху канцлера Фридрих Мерц се засилва на фона на възхода на „Алтернатива за Германия“ (AfD), а подобни кризисни процеси на ерозия на доверието се наблюдават във Франция, Великобритания и други европейски столици.