Руското министерство на външните работи обяви официално, че планираното базиране на американски ударни комплекси със среден и малък обсег в Европа прави невъзможен диалога по стратегическа стабилност. Решението поставя под въпрос бъдещето на двустранния контрол над ядрените арсенали на фона на изтичащия международен режим за сигурност.
Хронология на ракетния спор между САЩ и Русия
2019 г.: Вашингтон и Москва окончателно прекратиха действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег (INF Treaty), развързвайки ръцете си за нови разработки.
Юли 2024 г.: На срещата на върха на НАТО САЩ обявиха, че от 2026 г. започват поетапно разполагане на конвенционални далекобойни системи на територията на Германия.
Днес: Кремъл заяви, че прекратява едностранния си мораториум върху разполагането на ракети с подобен радиус и замразява всякакви консултации за нов договор на мястото на New START.
Техническият механизъм и стратегическият дисбаланс
Намалено полетно време: Базирането на крилати ракети Tomahawk, противовъздушни SM-6 и перспективни хиперзвукови комплекси в Централна Европа съкращава полетното време до стратегически руски командни центрове до под 10 минути.
Сравнение с геостационарния паритет: За разлика от класическите междуконтинентални балистични ракети (ICBM) с 30-минутен полет през космоса, ракетите със среден обсег лишават системите за ранно предупреждение от време за реакция и верификация.
Риск от деескалационен срив: Конвенционалните и ядрените носители използват сходни профили на полет, което носи постоянен риск от грешна идентификация и автоматичен ответен ядрен удар.
Връщането на далекобойните ракети на европейския континент окончателно унищожава остатъците от архитектурата за контрол над въоръженията от времето на Студената война.
Навлиза ли Европа в най-опасната надпревара във въоръжаването от десетилетия насам?