Финансовото министерство прибягва към „извънредни мерки“, след като страната отново удари законовия лимит на задълженията си.
Стари сметки: Лимитът засяга плащания за вече одобрени от Конгреса разходи, а не нови харчове.
Временни маневри: Счетоводни трикове купуват време, но ресурсите не са безкрайни.
Рискът: Изчерпването на мерките без решение от Конгреса води до риск от фалит, който може да разклати пазарите и да вдигне лихвите.
Тези периодични кризи около дълговия таван отдавна се превърнаха в основен инструмент за политически пазарлъци във Вашингтон, където контролът над Конгреса и Белия дом е разделен.
Вместо чисто икономически проблем, казусът редовно се превръща в изпитание за политическа дисциплина и постигане на компромис в последната секунда.
В крайна сметка институциите разчитат на неизменното правило, че глобалната финансова система не може да си позволи реален американски фалит.
Това обаче превръща управлението на държавния дълг в постоянна игра на нерви, чиято цена се плаща под формата на пазарна несигурност и повишени разходи за нови заеми.