Протестите на магистрати и съдебни служители срещу проектобюджета за 2027 г. поставят въпрос, който далеч надхвърля размера на възнагражденията. Национална подписка и протести в София, Бургас, Пазарджик, Ямбол и други градове показват натрупано недоволство от начина, по който се финансира съдебната система.

Но нека погледнем отвъд исканията за повече бюджетни средства.

Защо години наред не се изгражда устойчив финансов и управленски модел за съдебната власт?

Съдебната система разполага и със собствен източник на приходи чрез съдебните такси. Гражданите и бизнесът плащат за завеждане на дела, издаване на документи и извършване на различни съдебни услуги.

Това поставя няколко важни въпроса:

- Колко приходи годишно постъпват от съдебни такси?
- Каква част от тях остава в бюджета на съдебната власт?
- За какво конкретно се изразходват тези средства?
- Каква част от финансирането отива за възнаграждения, администрация, поддръжка и дигитализация?
- Защо при значителни собствени приходи продължава да има толкова сериозни бюджетни спорове?

Важно е да се направи разграничение: съдебните такси не са непременно приходи, които могат свободно да се използват за заплати. Те се отчитат по бюджетни правила и трябва да се разглеждат в контекста на цялостното финансиране на съдебната власт.

Тук е необходима прозрачност, а не просто поредното искане за увеличаване на държавната субсидия.

Истинският проблем е липсата на последователни реформи и устойчив модел на финансиране.

Не може всяка година институциите да влизат в бюджетен конфликт, служителите да протестират, а обществото да няма достатъчно ясна представа как се формират и къде отиват средствата от съдебните такси.

Нужни са финансов одит, публична отчетност, дигитализация, оптимизация на административните процеси и оценка на ефективността на разходите.

Защото въпросът не е просто колко още пари трябва да даде държавата на съдебната система.

Въпросът е дали използваме ефективно парите, които гражданите вече плащат, и защо след толкова години все още нямаме устойчив модел за финансиране на правосъдието?