„Спрете да се упражнявате, защото „Кауфланд“ е толкова голям, че ако тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз!“
Подобен тон от страна на една от най-големите търговски вериги в България е не просто необичаен. Той е притеснителен.
Когато компания с огромно пазарно присъствие, финансови ресурси и влияние върху потребителския пазар си позволи подобна реторика, възниква въпросът: Това позиция на увереност ли е, или демонстрация на сила, която граничи с арогантност?
Големият пазарен дял не е индулгенция срещу критика. Оборотът, броят на магазините и икономическата тежест не освобождават нито една компания от задължението да отговаря на неудобни въпроси.
Напротив. Колкото по-голямо е влиянието на една корпорация върху пазара, толкова по-голяма трябва да бъде нейната отговорност към потребителите, институциите и обществото.
Особено когато става дума за хранителен сектор, в който ежедневно се срещат интересите на милиони граждани.
И тук има един принципен въпрос:
Кой на кого трябва да обяснява поведението си в една пазарна икономика?
Компаниите на обществото или обществото на компаниите?
Свободният пазар предполага конкуренция, прозрачност и контрол, а не икономическа недосегаемост.
Никой не оспорва правото на „Кауфланд“ да защитава бизнеса и позициите си. Но начинът, по който го прави, също има значение.
Защото големината на една компания се измерва не само с пазарния ѝ дял, а и с отношението ѝ към критиката.
Икономическата мощ е конкурентно предимство. Тя не е право на високомерие.