Предложението на „Възраждане“ за закриване на втория пенсионен стълб и прехвърляне на натрупаните средства към Националния осигурителен институт (НОИ) отново поставя един от най-съществените въпроси пред българската пенсионна система: кой модел действително може да гарантира по-високи пенсии за бъдещите поколения?
Идеята на партията е пенсионното осигуряване да се концентрира в държавната система, вместо част от задължителните вноски да постъпват в частни пенсионни фондове.
Аргументите са свързани с ефективността на управлението на средствата, доходността и размера на бъдещите пенсии.
Но дали премахването на втория стълб автоматично ще направи пенсиите по-високи? Отговорът не е толкова прост.
Двата модела имат различна логика.
При първия стълб осигурителните вноски на работещите финансират пенсиите на настоящите пенсионери. Това създава пряка зависимост от броя на заетите, демографската структура, размера на заплатите и събираемостта на осигурителните вноски.
При втория стълб част от осигуровките се натрупват по индивидуални партиди и се инвестират на финансовите пазари. Така бъдещата пенсия зависи от размера на вноските, инвестиционната доходност, таксите и периода на натрупване.
Но има един много по-фундаментален въпрос:
Може ли изобщо пенсионният модел сам по себе си да гарантира по-високи пенсии, когато икономиката не генерира достатъчно висока добавена стойност?
България има структурни проблеми, които не могат да бъдат решени само чрез преразпределяне на пенсионните вноски:
- Неблагоприятна демографска тенденция и застаряващо население.
- Недостатъчна производителност на труда в редица икономически сектори.
- Значителен дял на нископлатената заетост.
- Икономически различия между регионите.
- Недостатъчни инвестиции в технологии, иновации и човешки капитал.
- Проблеми със събираемостта на осигурителните вноски и сивата икономика.
Ако икономиката произвежда малко добавена стойност, заплатите остават ниски, а броят на работещите намалява спрямо броя на пенсионерите, нито държавният, нито частният модел могат магически да създадат повече реални ресурси за пенсии.
Тук е същността на дебата.
Въпросът не трябва да бъде само дали парите да се управляват от НОИ или от частни пенсионни дружества. Трябва да се сравнят реалните резултати на двата модела: нетната доходност след такси и инфлация, размера на бъдещите пенсии, устойчивостта на финансирането и рисковете за осигурените лица.
Също толкова важно е да се отчете, че капиталовото осигуряване може да подпомага инвестициите и развитието на финансовите пазари, но това не гарантира автоматично по-висок икономически растеж. Резултатът зависи от качеството на инвестициите и функционирането на икономиката.
Следователно истинският въпрос е друг:
Как България ще създаде икономика с по-висока производителност, по-високи доходи, повече качествени работни места и достатъчно осигурителни приходи?
Защото високите пенсии не са просто резултат от избора на пенсионен модел. Те са резултат и от икономическата стойност, която обществото създава, от начина, по който тя се разпределя, и от устойчивостта на институциите.
Преди да закрием един стълб или да променим цялата система, обществото има право да получи отговор на един основен въпрос: Кой модел ще осигури по-висок реален доход на бъдещите пенсионери и какви са доказателствата за това?