Една от най-мащабните верижни катастрофи в историята на България предизвика безпрецедентна вълна от съпричастност. След трагедията на АМ „Тракия“, при която загинаха 11 души, а десетки бяха ранени, граждани от цялата страна се включиха в доброволни акции за кръводаряване.
Хасково, Сливен, Ямбол, Пловдив, Бургас, София и други градове показаха, че българите могат да се обединяват и да действат бързо, когато човешкият живот е заложен на карта. Много хора дариха кръв за първи път, други чакаха с часове, за да помогнат.
Тази солидарност заслужава уважение. Но трагедията поставя и друг въпрос: Каква беше готовността на държавата да реагира при катастрофа с подобен мащаб и какво трябва да се промени, за да не се повтарят подобни трагедии?
Трябва да признаем, че след инцидента бяха предприети редица спешни действия:
- МВР задейства операция „Спаси“, като бяха мобилизирани стотици полицаи, спасителни екипи и 15 пожарни автомобила.
- Здравното министерство обяви мобилизация на лечебните заведения в няколко области.
- Осигурени бяха военнотранспортни самолети „Спартан“ и правителственият самолет за евентуално транспортиране на тежко пострадали до София.
- Беше открита гореща телефонна линия за близките на пострадалите.
- Националната следствена служба пое разследването.
- Беше организирана национална кампания за кръводаряване.
Това са важни действия. Но те са реакция след настъпването на катастрофата. А истинският въпрос е какво е направено преди нея.
Особено тревожни са признанията на институциите за съществуващи пропуски в пътната безопасност. Камерите на тол системата не са свързани със системите на Пътна полиция, а по магистралите липсват достатъчно информационни табла, които да предупреждават водачите за опасни условия като гъста мъгла, намалена видимост и произшествия.
Какво трябва да предприеме държавата?
1. Единна система за ранно предупреждение. Информацията от тол камерите, пътните служби и МВР трябва да се използва за незабавно предупреждение на водачите.
2. Информационни табла по магистралите. При мъгла, катастрофа или друго опасно събитие шофьорите трябва да получават предупреждение преди да достигнат рисковия участък.
3. Национален план за масови пътни произшествия. Той трябва да определя ясни отговорности, медицинска логистика, разпределение на пострадалите и координация между институциите.
4. Реална готовност на здравната система. Болниците и кръвните центрове трябва да разполагат с механизъм за бързо увеличаване на капацитета при извънредни ситуации.
5. Независима проверка на пътната инфраструктура. Качеството на настилката, маркировката, сигнализацията и поддръжката трябва да бъдат обект на постоянен контрол, а не само на проверки след тежки катастрофи.
6. Публична отчетност. След приключване на разследването обществото трябва да получи ясни отговори за причините, отговорността и конкретните мерки, които ще бъдат предприети.
Особено показателно е, че правителството обяви план за създаване на единен национален информационен център, който да започне работа през 2027 г.
Но защо подобна система все още не функционира?
Гражданите реагираха със съпричастност. Доброволците показаха солидарност. Медицинските екипи работиха при изключително тежки обстоятелства.
Сега е ред на държавата да покаже, че може не само да реагира след трагедия, но и да предотвратява следващата.
Защото не е достатъчно да мобилизираме държавата след катастрофата. Трябва да изградим система, която прави всичко възможно тя да не се случи.