Докато Брюксел отчита поредното бюджетно споразумение за 199,7 млрд. евро за 2027 г., остава един неудобен въпрос: доколко тези огромни средства действително подобряват живота на европейските граждани и намаляват икономическите различия между държавите членки?
Десетилетия наред Европейският съюз залага на кохезионната политика като основен инструмент за икономическо и социално сближаване.
Въпреки това разликите в доходите, производителността, инфраструктурата и качеството на живот между Западна и Източна Европа продължават да бъдат значителни.
Къде се губи ефектът от европейските милиарди?
Неефективно разпределение:
Финансирането невинаги достига до регионите и общностите с най-голяма нужда от подкрепа. Част от проектите имат съмнителна дългосрочна добавена стойност.
Бюрократична тежест:
Сложните процедури, административните изисквания и забавеното одобрение затрудняват малкия бизнес и местните власти.
Разминаване между приоритети и резултати:
Все повече средства се насочват към нови геополитически, отбранителни и кризисни приоритети, докато регионалното развитие продължава да изисква дългосрочни инвестиции.
Проблемът не е само в размера на бюджета, а в неговата ефективност, прозрачност и реалното въздействие върху икономиката.
Европа не страда от липса на финансови програми и амбициозни стратегии. Тя страда от трудността да превърне огромния публичен ресурс в устойчив растеж, по-високи доходи и реално сближаване.
Колко още милиарди трябва да бъдат изразходвани, преди Брюксел да започне да измерва успеха не с усвоените средства, а с реалното подобрение в живота на европейските граждани?