Преговорите за следващата седемгодишна Многогодишна финансова рамка (МФР) навлизат в критична фаза.

Ирландското председателство на Съвета на ЕС предложи компромисен вариант: орязване на общия бюджет с близо €159 милиарда (сваляйки го до около €1.826 трилиона), за да се запазят традиционните субсидии.

За България този компромис носи едновременно облекчение за хазната и сериозен структурен риск за икономиката.

Какво печели България:

Защитени еврофондове и регионално сближаване: Кохезионната политика остава защитена от драстични съкращения. За страна като нашата това означава гарантиран финансов кислород за ВиК мрежи, пътна инфраструктура, градска среда и общински проекти.

Сигурност за земеделците: Директните субсидии на хектар по ОСП оцеляват под натиска на нетните платци. Земеделският сектор запазва базовите си доходи и подпомагане в период на климатични и пазарни сътресения.

Къде губим:

Удар по Фонда за конкурентоспособност и иновации: Съкращенията падат основно върху парите за високи технологии, изкуствен интелект, микроелектроника и програмата Horizon Europe. За българската IT екосистема, научни центрове и стартъпи това означава по-малко общи ресурси и по-жестока конкуренция с развитите западноевропейски хъбове.

Капанът на догонващата икономика: Ако ЕС свие инвестициите в иновации за сметка на базовите субсидии, България рискува да циментира модела на икономика с ниска добавена стойност и евтина работна ръка.

Скритият капан: Моделът „План за възстановяване“

Ирландският проект запазва плана парите да се отпускат през единен Национален план за партньорство (NRPP). Парите вече няма да идват автоматично срещу фактури, а ще бъдат строго обвързани с реформи, върховенство на закона и срокове.

При хронологичната политическа нестабилност у нас, този механизъм създава постоянен риск от замразяване на плащания, сценарий, който вече видяхме с ПВУ.

Равносметката:
Компромисът осигурява комфорт за текущия мандат и базовото строителство, но ограничава възможностите ни за технологичен скок. Без целенасочени национални инвестиции в наука и иновации, спасената кохезия просто ще консервира съществуващото изоставане.