Министърът на труда и социалната политика за пореден път ни сервира статистиката, която всички усещаме на гърба си. Всеки пети българин живее в бедност.
Поводът?
Поредният доклад на Световната банка, този път под надслов „Зелено и приобщаващо бъдеще“.
И тук идва големият въпрос: къде всъщност е този „интегриран подход“, за който слушаме от десетилетия?
Докато управляващите се надпреварват да цитират международни експерти и да звучат модерно с мантри за „зеления преход“, реалността на обикновения човек е съвсем различна:
Проблемите не само че не се решават, но се натрупват като лавина.
Регионалните неравенства задълбочават пропастта между София и останалата част от страната.
Вместо работещи дългосрочни механизми за излизане от бедността, получаваме празни думи и кръпки на парче.
Кой има нужда от подобни изявления?
Очевидно само институциите. За тях цитирането на Световната банка е перфектният алиби-щит. Отчита се „активност“, легитимират се усвоени еврофондове и се създава илюзията, че някой е загрижен. През това време реалните хора остават сами срещу сметките, инфлацията и липсата на перспектива.
Диагнозата я знаем наизуст. Липсва волята за лечение.