Съветът на ЕС прие официалната си позиция по дългоочакваната рамка „EU Inc.“ (Европейско дружество от нов тип).
Идеята зад инициативата е проста, но закъсняла с поне десетилетие. Създаване на единен, наднационален корпоративен правен режим, който да позволи на стартъпите и бързо растящите технологични компании (scale-ups) да се регистрират и оперират безпроблемно в целия ЕС по едни и същи правила, без да се налага да навигират през 27 различни национални търговски закона.
Какво реално променя „EU Inc.“?
Регистрация за 48 часа изцяло онлайн:
Премахване на задължителните нотариални заверки на хартия, физическите апостили и архаичните процедури, които в държави като Германия или Италия отнемат седмици и хиляди евро.
Унифицирани трудови опции за служители (ESOP):
Един от най-големите кошмари за европейските основатели е как да дадат дялово участие на програмист в София, дизайнер в Барселона и търговец в Париж.
Всяка държава облагаше опциите по различен, често смазващ начин. „EU Inc.“ цели да въведе стандартизиран модел.
Единна правна рамка за рисков капитал:
Чуждестранните инвеститори (най-вече от САЩ и Великобритания) масово избягваха да финансират дружества, регистрирани по националните законодателства на малките европейски страни, изисквайки от тях да прехвърлят централата си в щата Делауеър или Лондон. Сега Брюксел се опитва да предложи европейски еквивалент.
Хармонизирани правила за несъстоятелност и ликвидация:
Облекчен трансграничен фалит и реструктуриране, вместо тромавите местни съдебни процедури.
Закъснелият отговор на реалността:
Докато САЩ създадоха технологичните си гиганти благодарение на лесната юрисдикция на Делауеър, ЕС десетилетия наред гледаше как най-добрите му технологични умове и иновативни проекти емигрират през Океана в момента, в който стигнат рунд за финансиране Серия А.
Огромният въпрос сега остава съпротивата на националните правителства. Особено данъчните и нотариалните лобита в държави като Франция и Германия, които ревниво пазят таксите и бюрократичния си монопол.
Ако „EU Inc.“ оцелее след триалозите с Европарламента без да бъде разводнен до поредната неработеща брюкселска директива, това може да бъде първият реален опит за завършване на единния дигитален пазар на Европа.