Днешният 12 октомври в испанската столица събра в едно параден държавен блясък и открита обществена ярост.
Докато крал Фелипе VI и военният елит приемаха тържествения марш на булевард „Пасео дел Прадо“, пристигането на премиера Педро Санчес за поредна година беше посрещнато с оглушителни освирквания, викове „Оставка!“ и дюдюкания от хиляди събрали се граждани.
Празникът на испанското единство (Día de la Fiesta Nacional) отдавна престана да бъде ден на национално съгласие. Днес той функционира като барометър за дълбокото разделение в страната.
Трите фронта на напрежението зад парада:
Сделките за оцеляване на Санчес:
Недоволството на десницата и консервативните кръгове ескалира заради амнистията и отстъпките към каталунските и баските сепаратисти, благодарение на които правителството крепи крехкото си мнозинство в парламента. За много от присъстващите по улиците на Мадрид кабинетът търгува с държавното единство, за да остане на власт.
Институционална поляризация:
Контрастът между бурните аплодисменти за монарха и острите нападки срещу министър-председателя показва опасна ерозия на доверието в изпълнителната власт. Политическият елит в Испания на практика е разделен на два непреодолими лагера, които не споделят обща визия за държавата.
Социалният взрив отвъд трибуните:
Политическото недоволство се подхранва от реален икономически натиск - парализата около жилищния сектор, рекордният скок на наемите и миграционният натиск по южните граници, за които опозицията обвинява липсата на решителни мерки от централната власт.
Докато изтребителите чертаеха националните цветове в небето, събитията на земята доказаха, че Испания навлиза в ключовата изборна фаза дълбоко разединена. Военният парад успя да покаже мощта на армията, но не успя да прикрие слабостта на политическия мир в страната.