Около 100 трилиона неутрина преминават през тялото на всеки човек всяка секунда, без да ги усетим.
Наричани от учените „частици призраци“ заради способността си да преминават през цели планети и светлинни години плътно олово, без да се сблъскат с нито един атом, те дълго време оставаха почти невъзможни за улавяне.
Белгийско-американският физик Франсис Халзен (Университет на Уисконсин–Медисън) спечели Нобеловата награда за физика за 2026 г. за фундаменталния си принос: превръщането на ледовете на Южния полюс в гигантски детектор и улавянето на тези неуловими космически пратеници.
🔍 Как се „ловят“ частици призраци в антарктическия лед:
🧊 Кубичен километър чист лед
Тъй като неутриното няма електрически заряд и има нищожна маса, то взаимодейства с материята почти единствено чрез слабото ядрено взаимодействие. За да го „хване“, Халзен проектира революционната обсерватория IceCube на Южния полюс, превръщайки 1 кубичен километър кристално чист лед на дълбочина до 2.5 км в гигантски сензор.
💡 Синята светлина на Черенков
Над 5000 оптични модула са спуснати в дълбоките сондажи. Когато някое високоенергийно неутрино от далечния космос все пак се удари в атомно ядро в леда, то поражда вторични заредени частици, движещи се по-бързо от скоростта на светлината в лед. Това произвежда фино синкаво сияние - лъчение на Черенков (оптичния еквивалент на звукова бариера), което разкрива пътя и произхода на частицата.
🔭 Нов прозорец към дълбокия космос
Докато светлината се блокира от космически прах, а магнитните полета изкривяват пътя на заредените частици, неутрината пътуват по абсолютно права линия от свръхмасивни черни дупки, квазари и експлодиращи звезди.
Откритието на Халзен постави основите на изцяло ново направление - неутринната астрономия.