Скорошно мащабно научно изследване на постмортна мозъчна тъкан, публикувано в авторитетното списание Nature Medicine (февруари 2025 г.), разтърси научната общност с тревожни данни.
Анализите показват, че концентрациите на микропластмаса и нанопластмаса в човешкия мозък могат да достигнат нива, сравними с теглото на една пластмасова лъжица (около седем грама), като се отчита и значително повишаване на натрупването през последните години.
Токсикологичните анализи обаче показват още по-мащабен проблем с навлизането на външни замърсители.
Какви нови материали преминават през защитните бариери на тялото?
Токсичният „троянски кон“ на пластмасата:
Микрочастиците действат като микроскопични гъби, които абсорбират тежки метали (като олово, кадмий и живак) и индустриални химически добавки, пренасяйки ги директно в чувствителните клетъчни среди.
Ултрафини сажди и прах от гуми:
В човешките тъкани все по-често се откриват наночастици от дизелови газове и износване на автомобилни гуми, които поради изключително малкия си размер лесно заобикалят белодробната филтрация и кръвно-мозъчната бариера.
Биологични преносители:
На повърхността на пластмасовите фрагменти се формират биофилми – колонии от бактерии, вируси и резистентни към антибиотици гени, които намират път дълбоко в организма.
Човешкият организъм и най-вече мозъкът все повече се оказват непреднамерен биологичен „резервоар“ за индустриалните отпадъци от околната среда.
Източник: Проучване „Bioaccumulation of Microplastics in Decedent Human Brains“, водено от проф. Матю Кампен и екип от Университета на Ню Мексико, публикувано в списание Nature Medicine (2025 г.).