​Италианският премиер Джорджа Мелони, германският канцлер Фридрих Мерц и белгийският министър-председател Барт Де Вевер изпратиха общо съвместно писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща преди ключовия европейски съмит на 15–16 октомври.

​Инициативата идва от неформалната група „Приятели на конкурентоспособността“ (Friends of Competitiveness) и поставя ултимативно въпроса за оцеляването на европейската икономика под ударите на високите енергийни цени и прекомерните регулации на ЕС.

​ Трите ключови искания на европейските лидери:

​ Бърза писта за стратегически инвестиции (Fast Track):

Радикално съкращаване на сроковете за одобрение на мащабни инвестиционни проекти в критични сектори, най-вече модернизация на енергийната мрежа, декарбонизация и дигитална инфраструктура. Целта е ЕС да спре изоставането спрямо САЩ и Китай.

​ Спирачка за нови бюрократични тежести:

Въвеждане на механизъм тип „стоп-бутон“ срещу нови утежняващи директиви и регулации от Брюксел, които натоварват допълнително компаниите в момент на свиващо се индустриално производство.

​ Рязко орязване на задълженията за отчитане (Особено за МСП):

Масово съкращаване на административните изисквания за ESG отчети, корпоративна прозрачност и проверки по веригите за доставки.

Според тримата лидери малките и средните предприятия (гръбнакът на икономиката) губят милиарди евро ресурс в чиновническо попълване на формуляри вместо в реално производство.

​ Какво означава това за България:

​Спасение за преработващата индустрия и металургията:
Високите индустриални сметки за ток и въглеродните квоти притискат българските базови производства. Създаването на общи механизми за евтина промишлена енергия би защитило износния потенциал на страната.

​Глътка въздух за българските МСП:
Малките български подизпълнители в европейските вериги (автомобилни компоненти, текстил, хранително-вкусова промишленост) изнемогват под новите западни изисквания за комплексни сертификати за устойчивост. Премахването на тези изисквания ще свали пряката им административна тежест.
​
Сформира се нов прагматичен център на тежестта в ЕС: Рим, Берлин и Белгия настояват Брюксел да свали розовите очила на „Зелената сделка“ и да се върне към чистата пазарна конкуренция, преди европейската индустрия да е затворила заводите си окончателно.

​