Европейският съюз се изправя пред тежки структурирани изпитания, които показват, че досегашният модел на управление и икономически растеж е изчерпал своя потенциал.
Натискът от страна на глобалните конкуренти като САЩ и Китай става все по-осезаем, а Старият континент опасно изостава в сферата на новото поколение технологии, изкуствения интелект и рисковия капитал.
Освен технологичната и икономическа ножица, европейската индустрия е притисната от тежка бюрокрация, прекомерни регулации и високи енергийни разходи след откъсването от евтините руски суровини.
В същото време новата геополитическа реалност принуждава държавите членки спешно да преосмислят отбранителните си способности и да защитят веригите си на доставки от външни сътресения.
Демографските затруднения и застаряващото население допълнително задълбочават дефицита на работна ръка и оказват натиск върху социалните системи.
За да не се превърне в икономически периферен играч, зависим от решенията на други велики сили, Европа се нуждае от дълбока трансформация.
Това означава не разпад на съюза, а прагматичен рестарт. По-малко административни тежести за бизнеса, мащабни инвестиции в иновации и смели политики, които да върнат конкурентоспособността и самостоятелността на континента.