Германският авиационен пазар навлиза в критична фаза.
Докато лоукост гигантът Ryanair обяви пълното си изтегляне от две ключови летища (Дортмунд и Лайпциг/Хале) и 20% съкращение на капацитета в Берлин, националният превозвач Lufthansa също предупреди, че ще ореже вътрешни и европейски маршрути.
И двете конкурентни авиокомпании сочат един и същ виновник: федералното правителство в Берлин и драстичния скок на държавните такси.
Защо авиокомпаниите бягат от Германия:
Авиационният данък (Luftverkehrabgabe):
Германия увеличи авиационния налог с над 20%, което добавя между 15 и над 70 евро на пътнически билет в зависимост от дестинацията.
Този данък директно удря рентабилността на нискотарифните превозвачи.
Рекордни летищни и координационни такси:
Таксите за сигурност, ръководство на въздушното движение (DFS) и летищно обслужване в Германия са едни от най-високите в цяла Европа.
По данни на авиоиндустрията фиксираните държавни разходи на полет в Германия са почти двойно по-високи спрямо съседни пазари като Полша, Италия или Испания.
Най-бавното възстановяване в ЕС:
Германия остава на дъното в Европа по възстановяване на пътникопотока след пандемията (едва около 80-85% от нивата от 2019 г.), именно заради ценовата преграда за авиокомпаниите.
Сблъсъкът на моделите:
Логиката на Ryanair:
Като ултра-лоукост превозвач компанията мести самолетите си там, където разходите са минимални. Главният изпълнителен директор Майкъл О'Лиъри открито пренасочва капацитети към Южна и Централна Европа (Италия, Испания, Полша), заявявайки, че няма да субсидира германската фискална политика.
Дилемата на Lufthansa:
За разлика от Ryanair, Lufthansa не може лесно да напусне домашните си хъбове (Франкфурт и Мюнхен). Главният изпълнителен директор Карстен Шпор обаче предупреди за свиване на европейските линии от второстепенни летища, тъй като скъпите полети губят пътници към железопътния транспорт или директно генерират загуби.
Какво означава това за България и пътуващите:
По-малко директни полети и по-скъпи билети:
Свиването на полетите от Германия засяга сериозно връзките със София, Варна и Бургас. По-малката конкуренция и по-високите германски такси водят до по-високи базови цени на билетите по линията България–Германия.
Удар по трудовата и студентската миграция:
Хиляди българи, живеещи или учещи в районите на Северен Рейн-Вестфалия или Саксония, губят достъпни алтернативи и ще трябва да пътуват през по-далечни хъбове или алтернативни летища (напр. в Нидерландия или Полша).
Пренасочване на самолети към региона:
Оттеглянето на капацитет от германските регионални летища освобождава машини, част от които авиокомпаниите инвестират в по-конкурентни туристически дестинации в Югоизточна Европа.
Опитът на Берлин да пълни бюджета чрез екологични и фискални налози върху авиацията удря като бумеранг върху икономическата свързаност на страната. Когато държавата налага свръхрегулация, глобалният авиобизнес просто гласува с колесниците си и отлита другаде.