​Европейската служба за климатични промени „Коперник“ (C3S) отчете безпрецедентен температурен рекорд в ключовата зона Niño 3.4 на екваториалния Пасифик през септември (водната повърхност достигна 29,70°C).

Това потвърждава, че климатичният феномен Ел Ниньо навлиза в изключително мощна фаза (Super El Niño) още преди традиционния си пик около декември.

​Въпреки че епицентърът на явлението е на хиляди километри, то пренарежда глобалните въздушни течения (Jet Stream) и оказва пряко влияние върху европейския континент и Балканите.

​ Как се отразява Ел Ниньо на Европа:

​Ефектът на Ел Ниньо върху европейския континент е нелинеен и традиционно разделя Европа на две климатични зони:

​ Южна Европа и Средиземноморието (вкл. Балканите):
Обикновено силният Ел Ниньо измества атлантическия струен поток на юг. Това отваря път за повече средиземноморски циклони, водещи до по-влажна и дъждовна късна есен и зима, със завишен риск от поройни валежи и локални наводнения.

​ Северна Европа и Скандинавия:
Често феноменът благоприятства образуването на блокиращи антициклони над Скандинавието, което носи по-сухо, но значително по-студено арктическо време към Северна и Североизточна Европа.

​ Глобален фон от по-високи температури:
Тъй като океанът отдава огромни количества акумулирана топлина в атмосферата, средните сезонни стойности на континента клонят към нива над климатичната норма.

​ Какво да очаква България през предстоящия сезон:

​ Температури: По-мека, но силно динамична зима
Статистически силните епизоди на Ел Ниньо носят на Балканите средни зимни температури около или над нормата. Шансовете за продължителни, седмични сибирски студове са по-ниски, но се увеличават резките температурни амплитуди, редуване на необичайно топли периоди с кратки, но интензивни нахлувания на студен въздух.

​ Валежи: Повече средиземноморска влага
За България това често означава повишена циклонална активност откъм Гърция и Егейско море. Очакват се по-обилни валежи от дъжд в низините, а в планините тежки снеговалежи, прекъсвани от затопляния и топене, което повишава лавинната опасност и риска от преливане на реки.

​ Земеделие и енергетика:
По-влажната зима би компенсирала тежките летни суши в страната и би напълнила язовирите, но липсата на трайна снежна покривка в равнините прави есенните посеви уязвими при внезапни температурни сривове.

Рекордното затопляне в Пасифика почти сигурно ще направи 2026/2027 г. поредния период на температурни аномалии. За България това вещае не класическа „бяла зима“, а динамичен, по-дъждовен сезон с чести циклонални преминавания и меко време.

​