Помните ли гръмките обещания за отпадане на таксите в държавната поръчка? Илюзиите приключиха. Идеята беше тихо замразена, а университетите отвориха широко вратата за шокови такси при платеното обучение, достигащи петцифрени суми в евро.

Парламентът прие таван, според който таксите за платено обучение не могат да се вдигат с повече от 20% по време на следването, но базовата летва за новоприетите вече изхвърча в небесата.

Актуалните тарифи в евро (годишно):

Педагогика и филологии:

Държавна поръчка: €250 – €380 / год. (част от специалностите са с нулева такса).
Платено обучение: €1 500 – €3 500 / год. (в Софийския университет класическата филология мина прага от €7 000).

Право, икономика и администрация:

Държавна поръчка: €360 – €600 / год.
Платено обучение: €2 200 – €3 500 / год. (Право в СУ е над €3 400 / год.).

Математика, информатика и софтуерно инженерство:

Държавна поръчка: €450 – €660 / год.
Платено обучение: €6 000 – €9 800 / год. (след драстичните актуализации на нормативите за точните науки).

Медицина, стоматология и фармация:

Държавна поръчка: €610 – €720 / год.
Платено обучение за българи: €6 000 – €10 000 / год. (в МУ–София и СУ реалната стойност на издръжка за платените бройки доближава тарифите за чужденци).

Защо системата се превърна в бизнес:

Ножицата „държавно – платено“: Местата по държавна субсидия се свиват, тласкайки кандидат-студентите към платената форма. Там таксите се определят като търговски продукт и гонят нивата на западноевропейските университети.

Скритият капан на разходите за живот: Дори при държавна поръчка от €500–600 годишно, наемите за квартири в София, Пловдив и Варна (€400–€600 на месец), недостигът на общежития и растящите битови сметки превръщат реалната издръжка на един студент в над €6 000 – €8 000 на година.

Бюджет на бройка: Финансирането продължава да зависи от броя записани. Университетите нямат интерес да налагат висок академичен филтър, за да не загубят семестриалните траншове.

Изводът:
Висшето образование у нас се превръща в парадокс: евтино или безплатно само за малцина в държавната квота, и непосилно скъпо в платената форма за средностатистическото семейство. Резултатът е комерсиализация на входа и дипломи на конвейер на изхода.