Когато САЩ, Франция или Италия трупат рекордни дългове, цената не остава изолирана в техните граници. За малка и отворена икономика като българската, работеща във валутен борд и тясно свързана с европейските пазари, ефектът се пренася светкавично.
Трите преки канала на въздействие:
1. Внос на по-високи лихви по кредитите:
За да привлекат купувачи за огромните си емисии дълг, правителствата на САЩ и в Европа предлагат по-висока доходност (лихви) по облигациите си. Това вдига базовия ценови праг на парите глобално. Българските банки, бизнесът и гражданите плащат по-скъп ресурс, от лихвите по фирмените заеми до условията по потребителските и ипотечните кредити.
2. По-скъпо финансиране за българския бюджет:
България традиционно поддържа нисък дълг спрямо БВП, но когато излиза на международните пазари да рефинансира стари задължения или дефицити, тя се състезава директно с американските и европейските книжа. Дори с добра фискална дисциплина, страната ни е принудена да плаща по-висока лихва на международните инвеститори просто защото целият пазар е пренаситен със суверенен дълг.
3. Охлаждане на българския износ:
Тежките разходи за лихви в ядрото на ЕС притискат европейските бюджети и ограничават ресурса за инвестиции и потребление в страни като Германия и Италия, основни търговски партньори на България. По-слабото търсене на европейския пазар директно свива поръчките за българските промишлени предприятия и преработващата индустрия.
Изводът:
Дори България да не трупа прекомерни дългове у дома, фискалната безотговорност на най-големите световни икономики действа като скрит данък върху българския бизнес и потребител чрез по-скъп кредит и забавен растеж.