Официалните данни на НСИ за сектор „Държавно управление“ свалиха розовите очила на финансовото министерство.

Докато политиците се надпреварваха да обещават „балансирани сметки“ и безпроблемно спазване на фискалните правила, цифрите показват едно: държавата харчи с темпове, които икономиката чисто физически не може да догони.

За 2025 г. държавната машина е събрала 44,347 млрд. евро, но е похарчила главозамайващите 49,011 млрд. евро.

Резултатът? Касова дупка от 4,664 млрд. евро (точно 4,0% от БВП), която директно чупи маастрихтския таван от 3%.

Анатомия на фискалния разпад:

Дефицитът се разширява с 46% за година:

За предходния период дупката между приходи и разходи беше 3,191 млрд. евро (37,868 млрд. евро приходи срещу 41,059 млрд. евро разходи). За 12 месеца нетният недостиг скача с близо 1,47 млрд. евро отгоре.

Ръстът на харчовете изпреварва приходите:

Разходите са набъбнали с 7,952 млрд. евро (+19,4%), докато постъпленията изостават с ръст от 6,479 млрд. евро (+17,1%). Класическият популистки капан.

Всяко допълнително събрано евро от инфлация и данъци се изхарчва двойно предварително за заплати в публичния сектор, социални плащания и предизборни схеми.

Централната власт като основен генератор на дълг:

Над 97% от дефицита се генерира директно от министерствата и централното управление (4,546 млрд. евро). Местната власт и осигурителните фондове са на практика балансирани на фона на разхищенията в центъра.

Дълговата сметка чука на вратата:

За да финансира този дефицит, държавният дълг скача до близо 34,8 млрд. евро (29,9% от БВП). Увеличение с близо 10 млрд. евро само за една календарна година.

Къде удря реалността?

Митът за „консервативната фискална политика“ окончателно умря. България влезе в класическа южноевропейска дългова спирала: текущите разходи се финансират с нови емисии външен дълг при високи лихви, а капиталовите инвестиции за реална инфраструктура редовно се орязват, за да се кърпят дупки в бюджета.

Когато държавата харчи с 4,66 млрд. евро повече, отколкото изкарва, сметката накрая винаги се плаща от работещите и бизнеса. През нови данъци, по-високи осигуровки и скрит инфлационен данък.