ЕС променя правилата на играта!
Чували ли сте думата „секюритизация“? Звучи като сложен банкерски термин, но всъщност работи по много прост начин, който засяга всички ни.
Представете си следното: една банка отпуска хиляди ипотечни и фирмени кредити. Така парите ѝ остават „заключени“ за десетилетия напред и тя има по-малко свободен ресурс за нови заеми. Чрез секюритизация банката обединява тези кредити в пакет и ги продава на големи инвеститори (като пенсионни и застрахователни фондове).
Резултатът? Банката веднага си връща свежи пари, с които може да отпусне нови кредити за малкия бизнес, за иновации и за домакинствата.
Съветът на ЕС и Европейският парламент договориха нови правила, за да съживят този пазар като част от новия Съюз на спестяванията и инвестициите ():
Намалява се излишната бюрокрация за нискорисковите сделки;
Освобождава се банков капитал за реалната икономика;
Спестяванията в Европа ще могат по-лесно да се превръщат в инвестиции за европейските компании, за да се конкурират със САЩ и Китай.
Какви са рисковете и защо темата е толкова чувствителна?
Точно неконтролираната секюритизация на лоши ипотеки в САЩ запали световната финансова криза през 2008 г.
Затова критиците и част от финансовите регулатори предупреждават за три основни опасности:
Прехвърляне на „горещия картоф“: Ако банките продават прекалено лесно кредитите си, има риск да занижат критериите си на кого отпускат заеми.
Риск за спестяванията и пенсиите: Когато рискът напусне банките, той не изчезва – просто отива при инвеститори като пенсионните и застрахователните фондове.
По-тънки банкови буфери: По-малко заделен капитал в банките ги прави по-уязвими при евентуална нова икономическа криза.
Как ЕС опитва да избегне сценария от 2008 г.?
За разлика от тогава, европейските правила запазват желязното изискване за „споделен риск“. Банката е длъжна да задържи част от пакета при себе си, за да не продава „токсични“ кредити, а най-големите облекчения важат само за строго проверени и прозрачни сделки.