На първи ноември българите отбелязват Деня на народните будители, отдавайки почит на книжовниците, просветителите и борците за духовна свобода.

В този пантеон на паметта Васил Левски заема уникално място. Защото докато Паисий Хилендарски буди сънародниците си със слово и книга, Апостолът на свободата превръща това просветление в практическо действие и желязна организация.

От книгата към делото

Делото на Левски е пряко продължение на възрожденската идеология, поставена от Паисий и надградена от десетилетия борба за църковна и просветна независимост.

Ако будителите от първата половина на XIX век се борят за български училища, църкви и книги, то през 60-те години на същия век става ясно, че просветата сама по себе си не стига, докато народът е под чуждо владичество.
Васил Иванов Кунчев осъзнава това с цялата си тежест. Той взема решенията на епохата и ги трансформира в стратегия.

Левски не чака свободата да дойде отвън. Най-висшият акт на будитeлство за него е да накара българите сами да се освободят чрез осъзната отговорност.

Изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО)

През есента на 1869 година Левски започва своите обиколки из страната, за да създаде мрежа от тайни революционни комитети. Това не е просто подготовка за бунт, а мащабен процес на политическо и гражданско образование.

Учителите и свещениците като първи комитетчии:

В комитетите на Левски влизат същите тези учители и свещеници, които до вчера разнасят българските буквари и черковни книги. Апостолът ги привлича не само като съзаклятници, но като естествени духовни лидери по места.

Революционните „училища“ по конспирация:

В комитетските заседателни стаи, скрити в манастири, училищни стаи или домове на доверени хора, българите за първи път се учат на самоуправление, събиране на собствени финансови средства, водене на протоколи, пазене на тайни и изграждане на законност.

Идеята за републиката:

Левски проповядва не просто отхвърляне на османската власт, а изграждане на „чиста и свята република“. Общество, в което всички граждански права са равни, независимо от вяра и народност. Това е върхът на българската политическа мисъл през Възраждането.

Будителството като саможертва

Когато Левски е заловен в Къкринското ханче в края на 1872 година и обесен в София на 18 февруари 1873 година, неговата смърт се превръща в най-силния урок по будителство в новата ни история.

По време на следствието той запазва пълно мълчание за имената на съратниците си и поема цялата отговорност върху себе си, спасявайки комитетската мрежа от пълен разпад.
Създадената от него организация издържа на удара на арестите и само три години по-късно изнася на гърба си Априлското въстание.

Васил Левски е будителят, който слиза от училищната катедра и напуска манастирската килия, за да прегърне тегодбите на селянина, занаятчията и търговеца.

Той учи българите да изправят гръб, да разчитат на собствените си сили и да носят отговорност за собствената си държава.