Прилагането на новия европейски модел за такса битови отпадъци (ТБО) на принципа „замърсителят плаща“ води до рязко разместване на финансовата тежест в българските общини.
По време на Годишната среща на местните власти в к.к. „Албена“ кметове отчетоха, че в редица населени места таксата за гражданите скача до три пъти (с 200–300%), докато за бизнеса драстично намалява.
Защо джобът на гражданите поема удара:
Обръщането на пропорцията 60/40:
Досега бизнесът плащаше около 60% от общите разходи за сметопочистване в общините, а гражданите – около 40%. Причината беше старата методика, базирана на данъчната оценка или балансовата стойност на имотите (заводи, складове и офиси имаха високи оценки и плащаха огромни суми, независимо колко боклук изхвърлят). При новия модел това съотношение се обръща с краката нагоре. 60% от сметката вече пада върху домакинствата.
Удар върху многочленните семейства:
Когато таксата се изчислява на база брой обитатели в имота, домакинства с 3–4 члена (особено семейства с деца) поемат най-високото номинално увеличение, независимо от доходите си.
Малките населени места и селата:
Досега къщите в малките села и вилните зони плащаха минимални суми заради ниската данъчна оценка на имотите.
С въвеждането на реалната себестойност на сметоизвозването и зонирането по отдалеченост, именно в селата процентният ръст на таксата се оказва най-драстичен (до 300%).
Социалните и икономически последици:
Втора инфлационна вълна при комуналните разходи: На фона на вече поскъпналия ток и вода, скокът на местните данъци и такси директно орязва разполагаемия месечен доход на домакинствата.
Риск от нерегламентирани сметища: При троен ръст на таксата и липса на достатъчно индивидуални съдове, съществува реална опасност от засилване на нелегалното изхвърляне на отпадъци в дерета и гори край селата.
Облекчение за бизнеса, но без гаранция за по-ниски цени: Макар за производствените и търговските предприятия сметките за боклук да намаляват, спестеният разход рядко се пренася в намаление на крайните цени за потребителите.
Принципът „замърсителят плаща“ е справедлив на теория, но на практика слага край на десетилетното „субсидиране“ на гражданите от страна на бизнеса. Сметката за чисти улици се прехвърля директно върху семейния бюджет.