Европейската статистическа служба потвърди тревожна тенденция за българската икономика. Докато средните нива в еврозоната остават под контрол, годишната инфлация в България (по хармонизирания индекс ХИПЦ) се ускори до 5,6% (при 5,0% месец по-рано и 4,4% през юли).
С този темп страната ни трайно се бетонира сред държавите с най-висок инфлационен натиск в целия Европейски съюз.
Къде удря най-силно:
Енергийният шок: Енергийният компонент остава абсолютният двигател на поскъпването на европейско ниво, отбелязвайки годишен ръст от близо 19%.
В България това се пренася както през актуализираните тарифи на КЕВР за домакинствата, така и през по-скъпите мрежови такси.
Тежестта в сметките за ток: Макар базовата цена за киловатчас за бита да изглежда ниска спрямо Западна Европа (~0,12 €/kWh), делът на таксите и мрежовите добавки в крайната фактура нарасна до над 27,6%.
Вторичният удар върху бизнеса: Скъпият ток на свободната борса притиска преработватели и производители. Те автоматично калкулират енергийния разход в цените на храните и крайните услуги.
Защо това е критично за България:
Критерият за ценова стабилност: Поредното ускорение на инфлацията отдалечава страната от маастрихтския таван, необходим за приемането на еврото.
Отоплителният сезон: Навлизането в есенно-зимните месеци с базова инфлация над 5,5% ще натовари сериозно бюджетите на домакинствата заради отопление и климатизация.
Въпреки политическите уверения за овладяна инфлация, данните на Евростат показват, че енергийният натиск продължава да изяжда покупателната способност на българина с един от най-бързите темпове в Европа.