През 2025 г. цели 11.0% от младите хора в Европейския съюз (във възрастовата група 15–29 години) попаднаха в категорията NEET – нито учат, нито работят, нито се обучават.
Докато някои региони отбелязват забележителен успех в интеграцията на младежите, други се сблъскват със сериозни структурни бариери.
Крайното състояние в Европа:
Първенци по ангажираност:
Най-ниски дялове регистрират просперитетни региони като унгарската столица Будапеща (3.8%) и нидерландската провинция Утрехт (4.0%). Цяла Нидерландия, както и Швеция, успешно задържат младежката си неактивност под нивата на европейските цели.
Регионални шокове:
В другия край на спектъра се намират отвъдморските територии на Франция – например Майот (47.2%) и Френска Гвиана (31.9%), които отчитат най-високите нива в целия съюз поради тежки социално-икономически предизвикателства.
А какво показват данните за България и Италия?
България: Страната ни се движи около национален показател от около 13.8%, което ни поставя малко над средноевропейското ниво. Въпреки усилията на пазара на труда, предизвикателството пред страната остава свързано както с ефективното задържане на младите хора в образователната система, така и с плавния им преход към първа реална месторабота след дипломиране.
Италия: Въпреки че страната бележи сериозен прогрес през последните години с национален спад до 13.3%, тя продължава да страда от огромен вътрешен дисбаланс. Докато индустриалният Север се справя добре, южните региони (като Сицилия и Кампания) традиционно задържат високи нива на младежка неактивност.
В крайна сметка, докато европейските мегаполиси и столици се борят за всеки млад кадър чрез иновативни програми за обучение, за България остава критично важно да затвори пропастта между образованието и бизнеса, за да не губи ценен човешки капитал.